ИТАЛИЯ: Джанпиеро Комби; Ералдо Монзельо, Луиджи Алеманди, Атилио Ферарис, Луис (Луиджи) Монти, Луиджи Бертолини, Енрике Гуаита, Джузепе Меаца, Анджело Скиавио, Джовани Ферари, Раймондо Орси

Треньор: Виторио Поцо

ЧЕХОСЛОВАКИЯ: Франтишек Планичка; Ладислав Зенишек, Йозеф Чтироки, Йозеф Косталек, Стефан Цамбал, Рудолф Крчил, Франтишек Юнек, Франтишек Свобода, Иржи Соботка, Олдржих Нейедли, Антонин Пуч

Треньор: Карел Петру

Голмайстор на турнира: Олдржих Нейедли - 5 гола

Най-добър играч на турнира

Не е учудващо, че това е звездата на домакините Джузепе Меаца. Заради мълниеносния си спринт, неуловимите финтове и мощен удар той е известен с прякора Демона.

Интересен факт е, че Меаца започва футболната си кариера като защитник, но треньорите бързо разбират къде е истинската му сила. Той тръгва за големия футбол от Амброзиана (името на Интер в годините около Втората световна война), макар да е фен на градския съперник Милан, но треньорите там правят груба грешка, като го определят за твърде слаб за професионален футбол. Типичният начин, по който вкарва многобройните си голове, е доста егоистичен, но затова пък зрелищен за запалянковците – с дълги пробиви, през центъра или по крилото, при които изпитва удоволствие да преминава през колкото се може повече противникови защитници. Това води и до израза "гол а ла Меаца".

Интересен факт е, че Меаца все още държи рекорда за най-много вкарани голове в Серия А в дебютен сезон – 31. Всъщност Меаца играе професионален футбол още преди формирането на Серия А, когато шампионът на Италия се определя от две лиги – Север и Юг. В последния сезон по тази формула Меаца изиграва 29 мача и забива 38 гола, а е само на 18 години. Срещу Венеция той бележи шест гола в един мач за победата на Интер с 10:2 и по пет гола срещу Пистойезе (9:1) и Верона (9:0).

Завинаги във футболния фолклор остава между Интер и Ювентус на 25 май, 1933 година. Тогава вратарят на Юве Джампиеро Комби се хваща на бас, че Меаца не може да му вкара "гол а ла Меаца" и че не може да му вкара попадение със задна ножица в официален мач, каквoто Меаца е отбелязал на Комби по време на тренировка на националния отбор на Италия. Меаца обаче прави и двете неща, а след като успява да преодолее Комби в типичния си стил след пробив през цялата отбрана и след като преминава с топка в крака през вратаря, Комби му стиска ръката пред препълнения стадион.

В онези години Меаца е истински футболен Крез – той е първият футболист с лични спонсори. Известен е като голям бохем и плейбой и е единственият футболист в италианския национален отбор, на когото е разрешено да пуши.

С Интер той печели три титли на Италия, преди да премине в градския съперник Милан за две години. Следва дълъг воаяж през Ювентус, Варезе, Аталанта, за да завърши кариерата си пак в Интер. След смъртта му през 1979 година стадион "Сан Сиро" е прекръстен на "Джузепе Меаца".

Интересни факти за Италия 1934:

- това е първото световно първенство по футбол, в което участват отбори, преминали квалификационни пресявки. В квалификациите се пускат 32 отбора, 16 отиват на самите финали.

- първият африкански отбор, който играе на финали на световно първенство, се появява точно тук. Това е Египет, който губи с 2:4 в първия си мач срещу Унгария.

- за пръв път в Италия се играе мач за третото място в турнира или т.нар. малък финал. Печели го Германия – с 3:2 срещу Австрия.